За богат човек казваме, че струва много пари, а за беден, че струва малко пари ♥ Адам СМИТ
„ Бoгaтcтвoтo нa нapoдитe ” ce cмятa зa eднa oт нaй-влиятeлнитe книги на всички времена, a aвтopът й Адам Смит е наименуван „ бaщa нa актуалната икoнoмикa “. Издaдeн пpeз 1776 година, „ Бoгaтcтвoтo нa нapoдитe ” e пъpвият изчepпaтeлeн тpaктaт въpxу пoлитичecкaтa икoнoмия, най-всеобхватното и задълбочено проучване на същността на икономическата система, която през днешния ден назоваваме капитализъм. Как се мери благосъстоянието на един народ – заключенията на обществения мъдрец и публицист Адам Смит.
(1723 ~ 1790)
Че благосъстоянието се състои от пари или от злато и сребро, е публикуван мироглед, който естествено произтича от двойната функционалност на парите като средство за замяна и като мерило на цената. Тъй като парите са средство за замяна, когато имаме пари, ние можем по-лесно да си доставим това, което ни е нужно, в сравнение с посредством която и да било друга стока. Ние постоянно откриваме, че основното е да получим пари. Имаме ли ги, не е мъчно да си купим по-нататък всичко. Тъй като парите са мерило на цената, ние оценяваме цената на всички други артикули с количеството пари, против което те се разменят. За богат човек споделяме, че коства доста пари, а за безпаричен, че коства малко пари. За спестовен човек, т.е. подобен, който се стреми да забогатее, се споделя, че обича парите, а за лековерен, великодушен или разхитителен човек се споделя, че е безучастен към тях. Да забогатееш – значи да направиш пари; с една дума, в елементарния език благосъстояние и пари се считат във всяко отношение за синоними.
За богата страна, както и за богат човек, се счита онази, която има пари в обилие, и натрупването на злато и сребро в дадена страна се счита за най-краткия път за нейното замогване. Известно време след откриването на Америка първото, за което испанците питали, когато слизали на чужд бряг, нормално било дали в близост може да се откри злато или сребро. В взаимозависимост от получените сведения те решавали дали си заслужава да се сътвори там колония или да се завоюва страната. Плано Карпино, моряк, който кралят на Франция изпратил като дипломат при един от синовете на фамозния Чингис хан, споделя, че татарите постоянно го питали дали във френското кралство има доста овце и волове. Въпросът им преследвал същата цел, както и въпросът на испанците. Те желали да знаят дали страната е задоволително богата, с цел да има смисъл да я завоюват. У татарите, както и у другите овчарски нации, които нормално не познават използването на пари, добитъкът е средство за замяна и мерило на цената. Затова съгласно тях благосъстоянието се състояло в добитък, както съгласно испанците се състояло в злато и сребро. От двата възгледа татарският бил може би най-близо до истината.
Лок отбелязва една разлика сред парите и другите движими артикули. Всички други движими артикули, споделя той, са по своята природа по този начин потребими, че не трябва да се разчита доста на благосъстоянието, което се състои от тях, и народ, който една година има остатък от тях, може през идната година да изпитва огромен дефицит, без да е осъществил какъвто и да било експорт, единствено заради личната му претрупаност и разточителство. Парите, в противен случай, са правилен приятел; въпреки да могат да минават от ръка в ръка, те не подлежат елементарно на опустошаване и ползване, стига единствено да могат да бъдат арестувани в страната. Затова златото и среброто са съгласно него най-солидната и най-съществената част от движимото благосъстояние на един народ и затова умножаването на тези метали би трябвало да бъде, както той счита, основната задача на нейната политическа спестовност.
Избрано от: „ Богатството на народите “, Адам Смит, изд. Партиздат, София 1983 година
Портрет: Adam Smith, circa 1800, Scottish National Gallery - Wikipedia
